Добър вечер, Хамбург !

През шейсетте години на 20-ти век младите Бийтълс завладяват Хамбург, превръщайки северния германски град  в трамплин към ... безсмъртието. Инес дю Шен ни повежда на любопитно пътешествие в света на музиката, разкривайки малко познати поробности от житието и битието на децата - чудо, превърнали се за една нощ в икони на поп музиката.

Инес дю Шен

Хамбург

  Декември 2009 г.

„ Добър вечер, Хамбург! Радвам се, че отново съм тук, където преди 49 години започна всичко!“. С тези думи Пол Маккартни поздравява на 2 декември  2009 година  10 000 души публика на Колор Лайн Арена в Хамбург и дава старт на европейското си турне „Добър вечер, Европа!“, завършило в Лондон на 22 декември. Паралелът е недвусмислен – преди около половин столетие петима младежи от Ливърпул поемат по дългия и криволичещ път на славата именно от Хамбург, за да се завърнат в родината си с опит и идеи, отворили им вратите  към света.

Из фотоалбума на Астрид Кирхер

В тази студена декемврийска вечер сър Пол има нелеката задача да спечели една изнервена от чакане и измръзнала пред вратите на арената публика – концертът започва с час и половина закъснение „по технически причини“.  И ако феновете ветерани са чакали навремето много повече, за да зърнат своите идоли, днес границата на търпението им е доста лабилна и те посрещат застаряващия Бийтъл с апатични аплодисменти, придружени от сумтене и освирквания.  Пол се опитва да разбие леда, като ги пита на немски: „Kак сте?“, но публиката остава кисела. Нов опит: Пол лично поздравява Клаус и Астрид и с това напомня за принадлежността си към Хамбург и музикално-артисичната сцена на 60-те години.

Из фотоалбума на Астрид Кирхер

Публиката се оживява, всеки знае кои са Клаус Форман и Астрид Кирхер и каква роля са имали в оформянето на Бийтлъс. Видимо облекчен, Пол сваля сакото си и обявява, че това ще е единствената смяна на тоалети за вечерта, предизвиква Мадона да умре от завист по този повод и почти 3 часа без пауза дори за глътка вода разтърсва сцената с високозаряден микс от Бийтлъс, Уингс и соло парчета. Публиката забравя, че е била сърдита, пее и танцува заедно с неуморимия музикант. По някое време един фен високо го пита няма ли да направи екскурзия до миналото и да посети клубовете, в които е пял като млад. Пол любезно отказва поради напрегнатата си програма.

Снимка Инес Дю Шен

Екскурзия до миналото можем да направим и без Пол, трябва само да се разходим по прочутия Реепербан, улицата на артистичните забавления и плътските удоволствия. Театри, стрип  локали, публични домове, барове и ресторанти, тази улица страда от хронично безсъние и ненаситна жажда за развлечения. Ако свием по една странична уличка, наречена Гросе Фрайхайт (Голяма свобода), ще се озовем пред розово боядисана кръчмичка с надпис Индра Клуб.

На сцената тук през 1960 г. петима талантливи, но още неопитни малчугани (тогава без Ринго, но със Стюарт Сътклиф и Пит Бест), преживяват първата сценична треска на първия си сериозен ангажимент. Тогавашният собственик Бруно Кошмидер е истински кожодер, кара групата да свири по цели нощи, възнаграждението е мизерно, момчетата спят зад сцената на съседното порно кино Бамби, също негова собственост. „Правете шоу!“ ги пришпорва той непрекъснато и те работят до изнемога. Но опиянението от откриването на собствените възможности, от „голямата свобода“ да експериментират с музика, дрога и секс ги калява за стръмния път на успеха.  Именно по това време те влизат в контакт с творческия елит на Хамбург, сприятеляват се с Клаус Форман и Астрид Кирхер.

Клаус, талантлив художник-график и музикант, помага на Бийтълс да намерят своя стил, а по-късно създава кориците на няколко техни албума, като за оформлението на “Риволвър” получава наградата Грами. След разпадането на бенда Клаус често придружава като басист соло изяви на Джон, Ринго и Джордж.

Астрид и Стюарт Сътклиф

Астрид, фотографка и приятелка на Стюарт Сътклиф, първият басист на групата, починал трагично на 22 години в Хамбург, успява да ошлайфа външния им облик, като се почне от прочутите „моптоп“ прически и се стигне до сценичните костюми. Астрид е и тяхната духовна муза, която ги въвежда в източните философии и екзистенциализма. Но да се върнем към разходката си по Гросе Фрайхайт и по следите на Битълс. След 48 бурни и доста шумни вечери на сцената на Индра Клуб локалът е затворен поради оплаквания на съседите. Пропъдените размирници намират подслон в Кайзеркелер, също собственост на Кошмидер, където се редуват да свирят с Rory Storm and the Hurricanes и се сприятеляват с Ринго Стар. След 58 вечери в Кайзеркелер някой издава на властите, че Джордж е малолетен, което води до светкавичната му депортация.

Из фотоалбума на Астрид Кирхер

През април 1961 г. те се завръщат с ангажимент в Топ Тен Клуб, след това свирят във Фридрих Еберт Хале като придружаваща група на Тони Шеридан, а през 1962 са наети от Стар Клуб, където в програмата участва и Литъл Ричард. След Стар Клуб се откъсват от Хамбург за няколко години и с вече пораснало самочувствие се заемат да покорят европейските и световните сцени.

Инес в „Бийтълмейния”

Освен с местата, в които са се подвизавали, и с различните артефакти, напомнящи за бенда, Реепербан се гордее и с два нови уникални адреса: единственият в света площад, наречен на Бийтълс, и пететажният музей „Бийтълмейния”. Многобройни, умело подредени експонати ни развеждат през историята на великолепната четворка. В Тон Студиото посетителите могат да запишат своя песен на Бийтълс, да се почувстват съпричастни към магията на бенда. 

Тинейджъри откриват и се влюбват в неповторимата музика, припяват и пристъпват в такт с любими на родителите им мелодии, искрата е запалена в младите души...

Бийтълс Плац има формата на грамофонна плоча, върху която стоят металните силуети на музикантите, създадени по контурите на оригинална снимка от Индра Клуб. На няколко крачки от площада се озоваваме под жълта подводница, която ни напомня да не пропуснем входа на Beatlemania. На официалното откриване на музея през май 2009 г. присъстват Форман и Кирхер, която раздава автографи на новата си книга, фотобиография на групата в тогавашния й състав. В някои от Бийтълс клубовете и днес има оригинална програма от жива музика и представления, млади таланти опитват късмета си и мечтаят да тръгнат по стъпките им. Легендата пулсира неуморно в сърцето на Хамбург и хамбургчани винаги ще се перчат с приноса си в историята на голямата музика.

Февруари 2014

Ако днес продължим разходката си по Реепербан, едва ли нещо ново ще привлече вниманието ни на безцелно шляещи се туристи…За мнозина Бийтълс фенове обаче бившият адрес на Beatlemania се оказва шокиращо разочарование - музеят е затворил вратите си на 30 юни 2012 поради финансова нерентабилност. Вместо очакваните годишни приходи от 200 000 €, музеят едва докарва до 50 000 €. Държавни субсидии и частни спонсори липсват и това решава съдбата му. Последен опит за спасението му прави младият и ангажиран персонал на Beatlemania, който изпраща емоционален видео апел до Пол Маккартни, вик за помощ: Dear Paul! HELP!!! Легендата не трябва да умре и да загуби очарованието си за младото поколение, Хамбург е трамплин на славата и втори дом на Бийтълс…, Пол, помогни! . Отчаяният зов се загубва по дълги и криволичещи пътеки и явно не стига до благородния слух на музиканта.

Из фотоалбума на Астрид Кирхер

Сър Пол дори не отговаря на воплите на почитателите си. През февруари 2012 г., той издава новия си албум Kisses on the Bottom и е удостоен със собствена звезда на Walk of Fame в Лос Анджелис. Явно радостта от дългоочакваното признание (той последен от Fab Four получава лелеяната петолъчка) замъглява сетивата му и го прави прагматично безучастен към терзанията на многобройните му фенове на Реепербан. Хамбургчани не са злопаметни и може би вече са му простили както се прощава на любимо дете. Но не е изключено следващото му турне до Хамбург да не предизвика обичайната Beatlemania…

  

Инес дю Шен . Пътешествия без край