Зимна черноморска приказка на Юг
Снимка: Imagesfrombulgaria - Несебър |
На море по никое време ни отвежда сладкодумната Петра Талева, редактор и водещ в Програма "Христо Ботев" на БНР, за да ни представи добре познатите ни крайбрежни курорти, но в съвършено друга светлина. И успява да ни убеди, че ...
... Да си на море
през зимата е като да попаднеш на тайно чекмедже в иначе добре познат шкаф.
Внезапно нещата наоколо добиват друг смисъл. Брегът е тук, улиците са същите. И
не съвсем. Няма ги туристите, сергиите, гълчавата. Сякаш си попаднал на друго
място. Което е само твое. И се питаш: през лятото или през зимата е неговото
истинско лице?
Снимка :БГНЕС - Ахтопол |
В България под
Южно Черноморие се разбират селищата на Бургаска област. Най-северната точка е Обзор.
Най-южната – Резово, стига до границата с Турция. Разстоянието е малко над 162
км. С кола се изминават за два-три часа. Колко пъти сме се заричали като дойдем
през лятото, да направим една хубава екскурзия! Тогава уж денят е дълъг, накрая
ни примамва плажът. Сега не бързаме, не сме летовници! Имаме удивителния шанс
да се превърнем в туристи. Районът предлага отлични възможности да разгледаме
на спокойствие обектите от културно-историческото наследство.
Снимка: Nesebar.co - Обзор |
А тук всяко
селище е с история на няколко хиляди години: Созопол, Несебър… Да вземем дори
Обзор. Ако попитате например съвременния курортист, отседнал в този град, къде
се намира древният Наулохас, той може и да не се досети, че става дума за
същото селище, както са го наричали неговите основатели – траките. Сигурно и те
са харесвали, че мястото разполага с една от най-дългите плажни ивици на юг –
цели осем километра. Траките са били отлични мореплаватели. Факт, който
туристът ще открие в местния исторически музей.
Когато през I
хилядолетие пр.н.е. идват гръцки преселници, го наричат Хелиополис (Слънчевия
град). Удивително, колко еднакви на вкус се оказваме с древните хора: обичаме
ведрото време, красивите гледки, разходките край брега! Малко по-късно в някое
заведение откриваме и други прилики: харесването на добрата кухня и, разбира
се, на качественото вино! Южното Черноморие е изключително подходящо да
съчетаем културно-историческите маршрути, с екопътеките и винения туризъм.
Следвайки пътя, областният център Бургас винаги е притегателна точка. Има музеи,
галерии. Предлага концерти, развлечения…
Снимка:Wikipedia - Поморие |
Не пропускайте,
обаче, Поморие. Намира се само на 20 км северно от Бургас и разполага с
единствения в България и в Източна Европа специализиран Музей на солта. Тук
соларите ще ви покажат как се „вади” сол от водата по технология, запазена от
25 века! В близост е Поморийското езеро, обитавано и през зимата от различни
видове птици. Дори да не сте страстен почитател на орнитоложкия туризъм,
гледката ще ви очарова. Езерото е важна част от древния европейски въздушен коридор
Виа Понтика. Пролет и есен той прилича на силно натоварена магистрала, само че
от прелетни ята. Сега небето е тихо… Като улиците на крайморските селища. Но
това спокойствие е привидно.
Снимка: БТА - Музеят на солта в Поморие |
Зимният културен
календар е наситен с фестивали, кукерски игри, разнообразни събития и прояви.
Още през ноември например, Старинен Несебър провежда рибарски фестивал, нещо
като „генерална репетиция” за Никулден. В почит към отминалия сезон, празникът
се нарича „Есенни пасажи”. Който, както иска да го разбира: за рибите ли става
дума, за туристите или за русалките?! Има усмивки, веселие, русалки, рибарски
кораби… и възможност човек да поброди на спокойствие по наистина романтичните
несебърски улички.
Снимка: БГНЕС - Поморийското езеро |
Ако се затъжите за града, за 14 февруари, на католическия Св. Валентин и българския празник на
лозарите Трифон Зарезан ще ви предложат „Уикенд за любов и вино”. Празникът
събира почитатели на различна възраст, дошли да се влюбят, да се оженят или да
подновят брачните си клетви. Има занаятчийски ателиета за любовни сувенири,
много настроение.
А ако ви допадат влюбените маршрути, може да продължите към най-южния град на българското Черноморие – Ахтопол. Намира се в подножието на планината Странджа, върху скалист полуостров. Ще ви заплени с древното си минало и с панорамните гледки. Някога тук е имало над сто параклиса и църкви, заради които градът често бил наричан „Малката Света гора”. През октомври 1918 г. стихиен пожар унищожава старинния Ахтопол. Оцеляват частично манастирската църква „Свети Яни” („Свети Йоан Предтеча” XII в.) и уютната, затрогваща със своята топлота църква „Възнесение Господне” от 1796 г.
Снимка: Imagesfrombulgaria - Резово |
Не пропускайте да разгледате Историческия музей,
както и Музея на котвите, с великолепна експозиция. Археолозите правят връзка
между града и действията на Перикъл в Черноморския басейн. В миналото
Агатополис бил важно търговско средище с право да сече свои монети. Кораби от
близо и далеч кръстосвали акваторията. В залива са открити каменни, оловни и
железни котви от византийски, гръцки, турски, френски, руски кораби. Туристи от
различни страни днес с приятна изненада установяват, че преди тях тук са идвали
предците им. „Мястото, където да се връщаш”… Така казват за него съвременните
жители, които го наричат още и „Ахтопол – град на любовта”, роден от
прегръдката на Странджа и морето. Провежда се и тематичен фотоконкурс. А
резултатите от него доказват, че има още много неща, в които да се влюбиш.
Наблизо е устието на река Велека, селцата със запазена самобитна архитектура..
И онзи чар, който крие Южното зимно море. БНР
Петра Талева . Пътешествия без край
0 Comments:
Post a Comment
Subscribe to Post Comments [Atom]
<< Home