„...И раят бе сътворен по образ и подобие на Мавриций.“

На остров Мавриций божията благодат се е изляла безусловно и доколкото на нашата размирна планета все още съществува природна и обществена хармония, можем да я намерим там, убедена е Инес. А тя е сред малцината щастливци сред нас, които имат лични впечатления от този целунат от Бога кът. И с готовност ги споделя с нас.

За още един райски остров, но разположен недалеч от БГ виж Тук

Текст и снимки : Инес дю Шен
                           

„...И раят бе сътворен по образ и подобие на Мавриций.“

Така народната легенда обрисува този малък остров, перлата на Индийския океан. Небе, слязло на Земята, без капчица надменност сливащо се с тюркоазнозеленото море, бели пясъчни плажове, закътани в буйна зеленина, ярки екзотични цветя, огнено червени залези...

На Мавриций през цялата година цари пролет или лято. Непоносими горещини няма, температурата рядко надвишава 30° С, въздухът се разхлажда от лек бриз. Островът, разположен на площ от 1856 кв.км., е обкръжен отвсякаде с коралови рифове, които укротяват бурните океански вълни, държат на разстояние морските хищници и превръщат крайбрежните води в огледално гладко езеро.

В плитчините пьстроцветни рибки с безпристрастна доверчивост крьжат около хората, проблясват като скьпоценности и се скриват между коралите. С шнорхел, или за по-дръзките с кислородна бутилка на гърба, всеки може да се наслади на подводното великолепие без дори да напуска за дълго хотелския уют.  

За по-любопитните гмуркачи си струва излет до разположените на югоизток Блу Бей и Ил о Серф, където кораловите рифове са представени в най-пищното си многообразие. С малко късмет по пътя  ще ви  съпровождат игриви делфини.

Само да не забравите да си вземете гумени обувки, морските таралежи по плитчините не обичат да бьдат тъпкани от разсеяни туристи! След освежителното подводно общуване с роднините на Немо, ви чака вкусно барбекю ...

....... спретнато от екипажа на лодката в сянката на палми и филаови дървета. Ароматите на риба и лангуста на скара скоро ще разсеят угризенията, че похапвате от симпатичната подводна фауна.

Едно от чудесата на острова е т.нар. многоцветна земя Шамарел. На площ около 1 декар, в зависимост от дневната светлина, земята прелива на вълни в няколко различни цвята: ръждивочервено, оранжаво, жълто, синьо, зелено, виолетово. Тази цветна феерия е най-впечатляваща при изгрев и залез-слънце.

Ако след Шамарел сте жадни за още впечатления, посетете огромните дружелюбни костенурки във парка  Ла Ванил, които можете да храните, яздите и галите до насита. Не толкова дружелюбни са техните съжители каймани, крокодили, скорпиони и огромни космати паяци, при тях опитите за интимност са нежелателни.

Огромното растително многообразие на острова е представено в ботаническата градина Пампелмус, прекрасен парк, пълен с екзотични растения и цветя, празник за сетивата и душата. Тук е и езерото с огромните водни лилии, чиито листа можели да издържат теглото на добре охранено бебе. 

Водните лилии в Пампелмус

                                                

Столицата Порт Луис е вибриращ, шумен град, в който напразно търсим хармония и уют. Една бърза визита на главния пазар ни отрезвява - май сме се отдалечили от рая, тук като турист трябва да знаеш две неща: как да си опазиш портмонето и как да се отървеш от досадните търговци! 

Много по-различно е от пазара в Катр Борн, който е предимно за местните, цените са ниски и хората любезни!Модерните сгради и молове около пристанището са впечатляващи, но това, което липсва, е романтиката на колониалната архитектура, типичното за острава, носталгията по миналото. Все пак в Мак Доналдс бъргерите са с чили и кориандър, малък жест към традицията!

Всички плажове на Мавриций са обществени и достъпни за местното население. Като турист обаче си необезпокояван от тьрговци, кич и висока музика. Ако искаш да си купиш коралово герданче или пъстроцветмо парео на плажа, трябва да махнеш на някой от фланиращите местни, те ще ти доставят стоката начаса, но без да те притесняват.

Мавриций е луксозен курорт и властите правят всичко възможно той да остане такьв. Хотелите рядко надвишават височината на дърветата около тях, няма бетонни гиганти и гъмжило от хора. Туристите не създават проблеми, просто защото са допускани в разумни граници и именно там се крие разковничето на непринудената дружелюбност кьм тях. 

И без туристи островът е отеснял за многонационално си, разноезично и полирелигиозно население, наброяващо над 1 250 000 души.Едно вавилонско стълпотворение  от индуси, креолци, китайци, тамили, изповядващи християнство, будизъм, ислям, говорещи освен националния език английски още креолски, френски, хинди, урду, тамилски, китайски. 

Една многолика култура, която не ескалира в хаос и вражди, а се развива и обогатява в условията на взаимна толерантност.

Поради многобройните вероизповедания на населението Мавриций има най-много национални празници в света – 21 на брой. Всеки е добре дошъл да участва в празненствата на другия под ритмите на Сега, една опияняваща смесица от африкански ритми и латиноамериканска еротика.

Социалната хармония, на която маврицианците сега се радват, не е природна даденост, а трудно извоювано благо в хода на турбулентната история на острова. От момента, в който човешки крак стъпва на Мавриций, той се превръща в сцена на люто колониално съперничество. Първоначално арабите го използват като морска база по т.нар. Път на подправките, свързващ Европа с Далечния Изток.

Официалното му откриване обаче се приписва на португалския мореплавател Маскаренхас през 1512 г. и до края на 16 в. португалците използват Мавриций само като пристанище. Първите му истински владетели, холандците, са случайно довеяни на острова от циклон през1598 г. 

Те го кръщават Мавриций на името на своя принц Мориц ван Насау, остават там стотина години, като за това време успяват, било за прехрана.... 

.....било за развлечение, да изтребят уникалната добродушно-тромава птица Додо, станала днес символ на острова.

Друга добродушна местна птичка, примамена от подхвърлено за целта
късче хляб  !!!       

 

                         
До началото на 18 в. островът е свърталище на пирати, след това е завладян от фанцузите, които през 1810 г. капитулират и го предават на англичаните. Англичаните се отнасят с респект към местното население и премахват  робството през 1835. За работата в трьстиковите плантации те привличат евтина работна ръка от Китай и Индия. 

Така се полагат основите на днешното космополитно маврицианско общество, което стъпка по стъпка извоюва независимостта си, обявена през 1968.Начело на младата държава застава Сееусагур Рамгулам, страната става член на британската общност, с парламентарна демокрация по британски модел. 

Основен източник на доходи за населението постепенно стават туризма и производството на текстил и облекла, наред с традиционния добив и преработка на захарна тръстика. Безработицата на острова е под 10%.

„От французите се научихме да правим хляб, от англичаните наследихме езика, но ромът и сегата са си наши!“, се хвалят местните. 

Фактор на истинност? Всъщност е без значение, магията на острова се крие именно в разноликата му същност, в хармонията, постигната при смесването на културни традиции.

Ако Мавриций наистина е послужил за модел на небесния рай, защо го пренебрегваме като модел на функциониращо многонационално и многорелигиозно общество? Нали раят е за всички...

Инес дю Шен . Пътешествия без край